Все си мислех, че съм закъснял с първия си сексуален акт. Поне с този, не ангажиращ само мене си. И поне този, който включва всичко необходимо за да бъде наречен „сексуален” един акт от гледна точка на 18 годишен тийн с бълбукащи хормони.
Това, че правейки разни работи с члена ми, води до нови екстазични и стряскащи в началото изживявания, разбрах на около 13 годишна възраст. Тогава порнографията никаква я нямаше, и всякакъв вид картинки или снимки събуждащи въображението, вършеха чудесна работа, за да се появи първо прозрачната субстанция, а с малко тренинг и ексталзичните гърчове, и голямото омазване. Тея хартиени носители, старателно събирани във времето, и всеки носещ своя собствен еротичн заряд за подскреженото тинейджърско съзнание, някак си от нищото се изсухлиха измежду дтарите завивки докато майка ми почистваше гардероба. Е, има ли интимност, има и срам. Тя тактично се прави, че не са и направили впечатление и ги подхвърля настрани. След като не каза нищо, и аз не казах нищо. Отидоха в коша, надявайки се с тях да замине там и срама, който зачерви учите и тупкаше в слепоочията. В последствие, внимавах повече, къде крия еротичните си стимулатори.
На около 15-16 годиини, след като се наложи да сменя училището си, се запознах и с първото момиче, което направи заявка, че няма нищо против да е повече от другарка в клас. Откриването на топлата вода, от сегашната ми гледна точка, със сигурност беше много по вълнуващо, от джакузитата които се предполага, че консумирам тези дни. Сравнително бързо се хлъзнахме към по-скритите места на нашето тяло, експериментирайки все по-смело с усещанията си, но никога не прекрачвайки границата, която би довела до новата ни категоризация – недевственици. Не, че аз не исках. Просто, реших, че и двамата трябва да го искаме и да стане просто така, от самосебе си. И така, ден след ден, разширявахме хоризонтите си и правехме всичко, което можем, за да си доставим сладкото усещане, но без да прекрачваме границата. Всичко! И даже доста от горе. Никой не ни е обяснявал, кое е „твърде много” или „твърде далеч”. Просто се чувствахме спокойни, да бъдем винаги на ръба да се случи това което би трябвало, един ден, но никога не стигахме до него.Затова пък брегът стана доста широк-направо залив. Стимулацията в интимна атмосфера, стигайки до края, запотени, олигавени и омазани, с тупкащи сърца и изпъкнали вени, стана нещо естествено и нормално. Толкова нормално, че нямаше как да не се вглеждам все по-нетърпеливо, дали няма да допусне повече от пулсиращата глава на члена ми между изцеждащите си тънки поточета и потрепкващи зачервени срамни устни. Чувството за невъзнаграденост на година и половина – две усилия да не го набия целия и да излея всичко което имам вътре, конвулсирайки като змия се натрупваше.Всички оцапани с бяло дрехи, лицето и, ръцете и, експлозията между устните, и двете, върху тупкащия анус не бяха вече достатъчни. Нетърпението ми станаваше все по-голямо и по-голямо, и раздялата ни беше като малък емоционален оргазъм, загатващ, обещаващ, че предстои много повече от това. Но някъде другаде.
Около година и половина мастурбация. Год блес дъ мастурбейшън! За никъде сме без нея, докато се опитваме да се включим в потока на нормалните сексуални, двуполови взаимоотношения...
Появи се ТЯ. Толкова време е била наоколо, и не бях я забелязал. За съжаление, понякога човек трябва да бъде забелязан, за да забележи също......
